Неврастенический закат
День тишины– бескрайней, страшной– близок,
не чаян и уж мною-то незван.
Деревья скроют газовые ризы–
в холодный приоденутся туман.
Засеменят вихляющей девички.
Сомнамбулы в мундирах тут и там.
По улице кривой и хаотичной
оранжевым слонятся облакам.
Шумок о-два опустошит внезапно.
Всё набекрень, смешно как ни назвать.
Под вечер солнце выглянет где запад
карикатуры-тени рисовать.
Девицы, кошки-мышки и деревья
болезненно закату подморгнут.
Уж выйду я несмелою нетрезвой,
одёргиваясь словно на бегу.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Неврастеничния залез
Денят на тишината вече близо е–
на страшната, безкрайна тишина.
Дърветата като прозрачна риза
ще облекат студената мъгла.
Жените ще вървят като пияници.
Стражарите ще станат сомнамбули.
В разкривената хаотична улица
ще се търкалят облаци оранжеви.
Шумът внезапно ще изпразни въздуха.
Ще стане криво, смешно и безсмислено.
А привечер ще се покаже слънцето,
във здрача ще строи карикатури.
Жените ни, дърветата и котките
болезнено ще мигат срещу залеза.
Като след дълго сприхаво пиянство
ще си оправям смаяно походката.
Александър Вутимски