КАТО ПРИДАТЪК
Автор : Р. Русев
Има ли цвят отчаянието?
Или е най-близо
до бялото.
Идва ли с него и болката,
онази, лекичко вляво
да напомня,
че красивото бързо минава.
Оглеждам се ,
бели стени, поизсивели
леко от зимата,
от камината поопушен таван
и прозорец, през който
все още вятърът
през онази мъничка зирка
тихо проплаква
като за помен...
А вън...
вън си е пролет.
Животът всеки
лист и цвят е подгонил
да расте и цъфти.
Само в моята стаичка
все още остава си зимата
с сивобели стени
и поопушен таван от камината,
облака вън, който ми маха за сбогом
и аз, като почти натюрморт придатък...
За спомен...