РАЗПИЛЯ МЕ
Автор: Р. Русев
Разпиля ме като пясък крайбрежен
блъскан от мъртва вълна,
по лунни полувечери,
дълги и тъжни
в полусветлина,
останала в мъничък сърп
от разпиляна душа.
Погледни,
как се събирам във себе си,
събирам сърце,
мисли и чувства,
и чакам вятъра да ги дам,;
а той, знае как
да ги разпилее
по морския бряг
без да остави
прашинка за спомен.
Ще мълча и ще чакам
да отшуми болката вляво,
без да мисля за това,
което оставям...
Ще поема по новия път,
макар и с тъга,
примирен, че отказа
да отпиеш глътката обич,
която ти носех...