КОПНЕЖИ
Автор: Р. Русев
Ронливи пясъци,
като дни посипали пътеки,
ненужно дълги,
отминаващи бездушно
и само сивото на дните
тиктака монотонно,
безцелно отброява
ударите на сърцето
и само моето небе
със тъжни облаци по него
ми носи крехките надежди.
Копнежите по теб
като невидими прашинки
попълват постепенно
онези пукнатини,
които почнах да запълвам,
по моето сърце.
Копнях те,
за мен ти беше мисъл,
беше чувства,
наяве бе като светлик...
Как бързо светът
ми се разпадна -
разплискан вир
от хвърлен камък
и никаква надежда.
Остана си копнеж...