КАТО ТРЕВА
Автор: Р. Русев
Все ми се струва,
че вятърът иска
да отвори прозореца,
Иска да чуе стъпките,
които не искам да правя.
Завърта времето,
стрелките побутва,
тиктака и носи праха
на отминали мигове.
*
Като къс измита скала
полирана с дъжд,
вятър и пясък.
Като трева,
от него полегнала
дълго нежната ласка,
наведена чакала.
Росата, чиста сълза
все още не капнала,
нежно усещане
за обич и ласка,
като небе, синьото
в очите запазило,
тихо нашепвайки:
Имаш любов,
запази я!...