Небо–
как навязчивая идея.
Поле–
располагающее к исповеди.
Выговорись на коленях.
Затем встань и иди.
Богомольцы– следом, неистовые.
И снова всё обычное и мелкое,
и солнце свысока разоблачает нас,
и компания рассасывается на жаре и некому
с дядей богом созерцать необычайное.
Он ушёл–
прости его боже,
а нам отпусти по стакану ракии,
жизнь больше всего и нас, пока живы,
и мужи молчат, и до смерти такие
дойдут как выпьют–
молчаливо.
Как стенали жёны, ногтями рвали прах,
как причитали, голосили,
и слышишь– стихли.
И что им скажешь, если не веруешь,
и если не о вере, с ними не о чем.
Впивай ногти в небо,
в небо–
тут жизнь лихо,
впейся в небо: там она
безнервная.
Ты впиваешься в небо– оно по шву и робко
сшивает края тишины бескрайней,
сливаясь с нею.
Жизнь больше всего, и нас живых и мёртвых,
ногтями в небо, в небо, в небо,
в небо–
небо–
навязчивая идея.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Небе–
като натрапчива идея.
Поле–
предразполагащо към изповед.
Да коленичиш и говориш.
После да си идеш.
И богомолците след тебе да излизат.
И всичко пак обикновено е и близко,
и слънцето отгоре ни разпасва пояс,
тълпицата се разотива в жегата и не остава никой
със дядо боже да седи над вечните покои.
Отишъл си–
бог да прости греховете му,
а и нам да е просто с по чашка ракия,
по-голям е животът от нас и от всичко, додето сме живи,
и мъжете мълчат, и до дъно смъртта ще изпият,
и така ще си идат,
все така мълчаливи.
Как скимтяха жените, с пръсти драха пръстта,
как нареждаха, виха,
а пък ето ги– стихнали.
И какво да им кажеш, когато не вярваш,
и какво ще им казваш, когато не е и за вярване.
Впивай нокти в небето,
в небето,
тука животът не стига,
впивай нокти в небето, там горе
олеква товара ни.
Впиваш нокти в небето, а то се разделя и с мъка
свързва двата края на тишината безкрайна,
край няма от нея.
По-голям е животът от нас и от всичко, от живи и мъртви,
впивай нокти в небето, в небето,
в небето–
небе–
натрапчива идея.
Георги Рупчев