В ИСКРИТЕ НА ЧЕРВЕНОТО
Автор: Росен Русев
" Здравей чаша,
ний пак сме сами"
П. Пенев
Поглеждам през теб чаша.
В искрите на червеното,
пак сме заедно,
ден делим
и по равно отпиваме.
Не бързаме
и думи търсим
за сближаване.
Като новата любов си,
трудно се приобщаваш,
но ме опиваш
и бързам към тебе.
В тази тъжна,
пресипнала вечер,
в новата глътка,
с чашата си говорим,
стари спомени нищим,
търсим думи за лек и за болка
и лекувам с червеното вино.
И тишината става по-гъста,
като натрупана пепел,
а тя всеки звук е покрила
и безмалвни оставаме двама.
Чувам само сърцето си,
което бие за звама,
затова споделям с теб чаша,
че от любовта се страхувам...