Кондратий рилеев смъртта на ермак превод димитър г

 


КОНДРАТИЙ РИЛЕЕВ
СМЪРТТА НА ЕРМАК
Превод: Димитър Горсов



КОНДРАТИЙ РИЛЕЕВ

СМЕРТЬ ЕРМАКА









СМЪРТТА НА ЕРМАК

Ревяла буря, дъжд шумял,
сред мрака мълнии летели,
и непресекващ гръм ехял,
и вихри в дебрите свистели.
След дни на слава и печал,
в земя сурова и обичана,
Ермак покрай Иртиш седял
и тънел в мисли непривични…
.
Другарите му по съдба,
по битки зли и гръмка слава,
пред ек на утринни тръба,
безгрижно спели край дъбравата.
„ Почивайте - си казвал той-
момци под бурята ревяща,
гласът ми утре пак на бой
ще ви зове - за смърт и щастие…

Покой ви трябва!… Сладък сън
на храбреците сили дава,
мечти за подвиг пали вдън
душата, и я озарява…
Живота който е пилял,
чрез обир злато да добива,
нима тук би изпитал жал
за святата Рус щом загива?

Със своя и със вража кръв
измили всички престъпления,
ще ни даде сред бойна стръв
Родината благословение….
Нима пред страх от смърт ще спрем?
По свой път вярно сме поели -
Сибир на царя щом дадем,
достойно значи сме живели.”

Ала съдбовният му дял
до него вече бил приседнал,
и с кротка, уморена жал,
в героя с тих плач се загледал…
Ревяла буря, дъжд шумял,
сред мрака мълнии летели
и непрестанен гръм ехтял,
и вихри в дебрите свистели…

Кипял Иртиш в задъхан бяг,
цял в пяна, с рев водите лашкал,
и бясно в каменния бряг
разбивал лодките казашки.
Но сладко в тежкия си сън
лежала в шатрите дружината.
И само гибелта навън
с Кучум не спяла в мрака стинещ.

От страх пред утрешния бой
Кучум, като крадец коварен,
по таен път, с бойци безброй,
с обсада храбростта предварил.
Под вражи мечове в нощта
сред сън казашката рат гинала…
Вилняла яростно смъртта,
без в бой да вдигне меч дружината…

Ермак, изтръгнат от съня,
смъртта безцелна да превари,
слетял към първата вълна…
Но там - ни лодки, ни другари!…
Иртиш кипял с невиждан бяс,
Ермак, без дъх, напрягал сили,
но в струите, с громяща власт,
мощта и дързостта унивали…

Уж виждал лодки край брега…
Ала съдбата се отвърнала
и мигом страшната река
героя с грозен рев погълнала.
Навярно той и гибелта
сред този ад би надпреварил,
ако не беше тежестта
на ризницата - дар от Царя.

Пак вила буря… Но сред път
луна под облак заблестяла
и бронята му, и трупът
с потаен блясък засияли…
И още дълго дъжд валял,
и още мълнии блестели,
и гръм далеч-далеч ехтял,
и вихри в дебрите свистели….

1821





СМЕРТЬ ЕРМАКА
(П. А. Муханову)

Ревела буря, дождь шумел,
Во мраке молнии летали,
Бесперерывно гром гремел,
И ветры в дебрях бушевали...
Ко славе страстию дыша,
В стране суровой и угрюмой,
На диком бреге Иртыша
Сидел Ермак, объятый думой.

Товарищи его трудов,
Побед и громозвучной славы,
Среди раскинутых шатров
Беспечно спали близ дубравы.
«О, спите, спите,— мнил герой,—
Друзья, под бурею ревущей;
С рассветом глас раздастся мой,
На славу иль на смерть зовущий!

Вам нужен отдых; сладкий сон
И в бурю храбрых успокоит;
В мечтах напомнит славу он
И силы ратников удвоит.
Кто жизни не щадил своей
В разбоях, злато добывая,
Тот думать будет ли о ней,
За Русь святую погибая?

Своей и вражьей кровью смыв
Все преступленья буйной жизни
И за победы заслужив
Благословения отчизны,—
Нам смерть не может быть страшна;
Свое мы дело совершили:
Сибирь царю покорена,
И мы — не праздно в мире жили!»

Но роковой его удел
Уже сидел с героем рядом
И с сожалением глядел
На жертву любопытным взглядом.
Ревела буря, дождь шумел,
Во мраке молнии летали,
Бесперерывно гром гремел,
И ветры в дебрях бушевали.

Иртыш кипел в крутых брегах,
Вздымалися седые волны,
И рассыпались с ревом в прах,
Бия о брег, козачьи челны.
С вождем покой в объятьях сна
Дружина храбрая вкушала;
С Кучумом буря лишь одна
На их погибель не дремала!

Страшась вступить с героем в бой,
Кучум к шатрам, как тать презренный,
Прокрался тайною тропой,
Татар толпами окруженный.
Мечи сверкнули в их руках —
И окровавилась долина,
И пала грозная в боях,
Не обнажив мечей, дружина...

Ермак воспрянул ото сна
И, гибель зря, стремится в волны,
Душа отвагою полна,
Но далеко от брега челны!
Иртыш волнуется сильней —
Ермак все силы напрягает
И мощною рукой своей
Валы седые рассекает...

Плывет... уж близко челнока —
Но сила року уступила,
И, закипев страшней, река
Героя с шумом поглотила.

Лишивши сил богатыря
Бороться с ярою волною,
Тяжелый панцирь — дар царя
Стал гибели его виною.

Ревела буря... вдруг луной
Иртыш кипящий серебрился,
И труп, извергнутый волной,
В броне медяной озарился.
Носились тучи, дождь шумел,
И молнии еще сверкали,
И гром вдали еще гремел,
И ветры в дебрях бушевали.

1821