И НЯМА КРЪЧМАР
Автор Р. Русев
Съботата, преобърната,
като мита чаша на тезгяха
на хоремакчия.
А аз с два пръста показвам
- налей от червеното...
Всяка вечер налива
кръчмаря от него,
пълни се чашата
с винени вечери,
като монети покрили
дъно на шапката
на кварталния просяк.
Трупат се безразличия
от отминало време,
завързани възли
за отминали мисли
и неоцелели мечти.
Грапаво време,
преносило пътища с чувства
по сивкав асфалт...
Разпилени, търсещи обичи,
преминали
без да усетя край мен...
Просто е, идва неделя
и няма кръчмар...