„АНТИ-ГАЗМАНОВ”
Иван Кузьмич Савельев (р. 1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АНТИ-ГАЗМАНОВ
Господа офицери, без пагони са наште мундири.
Нямат стойност парите, остават ви малко от тях.
На оркестъра дайте, „Амурски вълни” нека свири.
Господа, пред нещастна Русия парите са грях.
Нас ни пращат в запас и очакват ни пенсии малки,
без сенаторски пост и чужбински разкош да делим.
Но макар да е тъй и приличието да е жалко,
към отечество липсващо клетвата ще удържим.
По различни причини надянахме войнски шинели.
И ги носихме там в градове, по блата и гори.
Но във водката няма да давим съдби неуспели.
Наша цел ще е всичко несбъднато в цели добри.
Господа с войнска чест, да не бъдем безпомощно стадо!
Няма болка, по-силна от този обиден безброд.
Към другарите с призив да вземем велика отрада –
на плещите частица от своя изстрадал народ!
Ударения
АНТИ-ГАЗМАНОВ
Господа́ офице́ри, без паго́ни са на́ште мунди́ри.
Ня́мат сто́йност пари́те, оста́ват ви ма́лко от тя́х.
На орке́стъра да́йте, „Аму́рски вълни́” не́ка сви́ри.
Господа́, пред нешта́стна Руси́я пари́те са гря́х.
Нас ни пра́штат в запа́с и оча́кват ни пе́нсии ма́лки,
без сена́торски по́ст и чужби́нски разко́ш да дели́м.
Но мака́р да е тъ́й и прили́чието да е жа́лко,
към оте́чество ли́псвашто кле́твата ште удържи́м.
По разли́чни причи́ни надя́нахме во́йнски шине́ли.
И ги но́сихме та́м в градове́, по блата́ и гори́.
Но във во́дката ня́ма да да́вим съдби́ неуспе́ли.
На́ша це́л ште е вси́чко несбъ́днато в це́ли добри́.
Господа́ с во́йнска че́ст, да не бъ́дем безпо́моштно ста́до!
Ня́ма бо́лка, по-си́лна от то́зи оби́ден безбро́д.
Към друга́рите с при́зив да взе́мем вели́ка отра́да –
на плешти́те части́ца от сво́я изстра́дал наро́д!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Савельев
АНТИ-ГАЗМАНОВ
Господа офицеры, час пришел, с нас срывают погоны.
Обесценились деньги, но нам есть, на что тратить года.
Заплатите оркестру, пусть сыграет „Амурские волны”.
На несчастье России грешно богатеть, господа.
Нас уволят в запас и не выдадут пенсий приличных,
И домов заграничных, и злачных сенаторских мест.
Но пускай будет так, соблюдем же хотя бы приличье,
Не изменим присяге Отечеству, коего нет.
Мы по разным причинам надели стальные шинели.
И носили мы их по болотам, лесам, городам.
Не утопим же в водке все то, чего мы не имели.
И поставим же целью все то, что не выпало нам.
Господа офицеры, не будем беспомощным стадом!
За державу обидно, и нет этой боли сильней.
Позовем же друзей, ведь остался хоть кто-нибудь рядом
И возьмем на плечо хоть частицу Отчизны своей!
1993 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Иван Савелиев (Иван Кузьмич Савельев) е роден на 9 октомври 1937 г. в гр. Холм-Жирковскии;, Смоленска област. Първите му поетични публикации са от 1953 г. във в. „Орловский комсомолец”. Завършва Воронежкия кинотехникум (1959 г.), факултета по журналистика при Московския държавен университет (1967 г.) и Академията за народно стопанство на Руската федерация (1994 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1972 г.). Работи като преподавател, репортер във в. „Комсомольская правда”, редактор в няколко московски издателства, главен редактор на редакцията за художествена литература при изд. „Радуга” и др. От 1990 до 1993 г. ръководи Комисията по културно наследство към Върховния съвет на РСФСР. Автор е на над 40 книги с поезия, проза и публицистика, сред които стихосбирките „Ржаная ночь” (1969 г.), „Граница Чувства” (1971 г.), „Гармония” (1979 г.), „Четвертая Дорога” (1980 г.), „Требуется Поэт” (1981 г.), „Привязанность” (1982 г.), „Избранное” (1986 г.), „Знак Судьбы” (1987 г.), „Красное смещение” (2003 г.), „Золотое сечение” (2005 г.), „Стражник времени” (2009 г.), „Аристократы Духа” (2014 г.) и др. Живее в Москва.