Когато черен облак се покаже,
а ти ме гледаш с влюбени очи,
аз искам да те скрия във сърцето,
а после - в кафенето. Тъй реших!
Ще пийнем по кафенце, но без захар,
ненужна е за влюбени души.
Достатъчно е да се милнем с поглед
и черното кафе ще ни сладни.
Ти не усещаш погледа – опипващ
на сервитьора със сервилен глас,
но моята тайна ревност ме подтиква –
по челюстта да го ударя… Фрас!
Е, вместо туй – аз нашата сметка плащам
и гордо хвърлям тлъстичък бакшиш,
и нежно твоят тънък кръст подхващам,
а той провисва нос… в устата с пръст!