Автор: Генка Богданова
Ронят се дните и сълзи горчиви
парят в сърцето ми – въглени живи!
Пролет е. Пак се събуждат цветята.
Ти, майчице скъпа, лежиш под земята.
Няма ги вече: усмивката нежна,
очите пълни с обич безбрежна,
ласката топла на майчини длани…
Парят в сърцето болезнени рани!
Почивай си, майко, тиха, безгласна,
от своята орис – тежка, нещастна!
Скръб те гореше докато бе жива.
Дано да си, майко, вече щастлива!