Когато си отиде любовта
и погледите вече не сияят...,
и Слънце не целува утринта,
а преспи сняг в косите си играят,
тогава няма връщане назад
и настоящето е скръб безмерна,
а бъдещето е пустинен Ад -
прекрасна перла, но в черупка черна!
Тогава хлопва външната врата
и сам оставаш в празната си стая
и няма Бог, и няма Сатана,
които да отложат малко края!
Тогава знай, че всичко има край.
Пътеките - и те си имат края,
но Любовта е вечна като Рай,
след стара идва нова - със омая...
Когато си отиде Любовта
и Самотата те прегръща в мрака,
недей да плачеш тъжно във нощта,
защото нова обич вън те чака!
(От стихосбирката ми
„За всичко е виновна Любовта”)