Черна нощ с луна рогата.
Вълк зави от самота,
а вълчица непозната,
бързо му се отзова.
Сви рогата си луната.
Вятър – тих се появи.
Облак слезе на земята,
гледката любовна скри.
Пръкнаха им се вълчета –
яки, като за двубой.
Волно раснаха с телета…
Ходеха на водопой.
Вси – израстнаха юнаци –
въоръжени „до зъби”:
вълците – със зъби остри,
Биволите – със роги.
Гледат вълците свирепо,
точат своите зъби.
Биволите не отстъпват –
острят силните роги.
Вчерашни добри другари,
в люти битки влизат днес.
Вълците – за власт все драскат,
Биволите – пазят чест!