Жене Валентине
Александр Трускин
Помнишь ,милая, наши встречи,
Как бродили с тобой при луне?
Я к тебе прикоснуться боялся,
а ты нежно прильнула ко мне.
Говорил тебе страстные речи.
Обещал ни кого не любить.
Ты с улыбкой меня целовала.
Обещала мне верною быть.
И теперь , когда годы промчались,
мы с тобой вспоминаем опять
те минуты , когда мы встречались-
их у на ни кому не отнять.
Голова уже стала седая.
Пусть не та молодецкая стать.
Мы по-прежнему любим друг друга.
не угаснет волшебная страсть.
Превела на Български: Юлияна Донева
НА ЖЕНА МИ ВАЛЕНТИНА
Помниш ли мила нашите срещи,
как сме бродили с теб по луна?
До теб аз боях се да се докосна,
а ти нежно до мен се притисна.
Аз речи страстни на теб ти говорих
да не любя, обещавах ти, друга.
А ти със усмивка мен ме целуваше
и ми обещаваше вярност.
Сега, когато отлетяха годините,
ние с теб отново си спомняме,
онези минути когато се срещнахме -
тях никой не ще ни отнеме.
Главата ми вече съвсем посивяла е
и не тъй храбър нека съм аз.
Но както преди един друг се обичаме
и не гасне вълшебната страст.