Песъчинки
Автор: Р. Русев
По пътека от спомени преминаваш
през реката към другия бряг.
Дълго чакана вечност
да се случи сега,
между кафето и млякото...
Към телефона поглеждам,
а той като черна ръка,
ме подканва да се удавя
в тишината му .
Вертикалите, усукващи вятъра,
край часовника броящ песъчинките
падащи всеки ден, бързащи,
отнасящи на живота ни времето,
когато ще дойде неканена
гостенка, ще събере в шепа
остатъка, ще го пръсне,
за да се смеси
на живота със пясъка.