„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Константин/Кирилл Михайлович Симонов (1915-1979 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Образованият човек се различава от необразования по това, че продължава да смята образованието си за незавършено.
* * *
Няма незаменими. Наистина няма – така е. Но нали и заменими също няма. На света няма нито един заменим човек.
* * *
Усмивката на жената – колко много е и колко малко...
* * *
Очите на момчето бяха уморени и възрастни. Така става с децата – животът, без да се съобразява с нищо, изведнъж изисква от тях за няколко часа да станат възрастни. И те стават.
* * *
– Ти защо го напусна и защо се върна при него?
– Напуснах го, защото не исках да живея с него, а се върнах, защото не можех да живея без него.
* * *
Душата му търсеше спокойствие, но се съпротивляваше на съблазънта твърде лесно да приема с доверие това, което можеше да я успокои.
* * *
И земята, и войната тогава й се струваха невъобразимо огромни и в тази война се изгуби един никому неизвестен, никому ненужен, освен на нея, малък човек – нейният мъж.
* * *
Руснаците са упорит народ и ако веднъж им е хрумнала добра идея, те рано или късно ще я осъществят с наистина руски размах.
* * *
Обичаха го по различен начин: беззаветно и с уговорки, и любувайки се, и страхувайки се; понякога не го обичаха. Но в неговото мъжество и желязна воля не се съмняваше никой. А точно тези две качества сега бяха повече от необходими за човека, стоящ начело на воюващата страна.
* * *
Днес денят отново беше изживян така, както той бе привикнал да живее: за общото дело, заедно с други хора.
* * *
Спомените никога не са толкова далечни, за да не означават нищо. Дори онези от тях, на които е изглеждало, че вече е поставен кръст, изведнъж отново се връщат и започват да означават нещо.
* * *
Той мислеше за своята бригада и за нищо друго, защото нямаше нищо друго.
* * *
Храбрец е не този, който е способен да убива, а този, който не се страхува да бъде убит. По-вярно, макар и да се страхува, не се спира пред възможността да бъде убит и изпълнява това, което е длъжен.
* * *
Искаха да бъде по-добре, а стана, както войната заповяда! Случва се така, че и бог не отгатва!
* * *
Нито една работа на света не поглъща човека така цялостно, както работата на войната.
* * *
Нито един път не обвини съветската власт за това, което беше извършено с него...
* * *
Колкото по-кратък е предговорът към смъртта, толкова по-страшен е послесловът към нея.
* * *
Където има истински приятели, там приятелството не е на показ.
* * *
Това, че войната непременно ще има последен ден, е планирано от двете страни от първия й ден.
* * *
Чакай ме и аз ще се върна...
* * *
На война смъртта на човек, облечен в чужда военна униформа, не може да се възприема като нещастие.
* * *
Ти можеш да се смяташ за безкрайно малка величина. Но да се чувстваш така не можеш, защото, колкото и да си малък и колкото и да е голям светът, все едно всичко, което те свързва със света, започва и свършва в теб самия.
* * *
Човек не е кибритена клечка, не му е все едно в каква кутия ще лежи.
* * *
Най-висшата от всички достъпни за човека радости е радостта на хората, които са спасили други хора.
* * *
– Защо се чувстваме виновни пред мъртвите?
– Вероятно, защото вече нищо не можем да направим за тях...
* * *
По-добре e да се обещава по-малко, а да се прави повече, отколкото обратното.
* * *
Когато се губят твърде много сили за обещания – твърде малко остават за изпълнение.
* * *
Има мисли, които като някакъв секретен документ ти се иска по-скоро да изгориш. За да не остане и следа от тях.
* * *
Тук, на война, няма репетиции, когато можеш първо до опиташ – не така, а после така, както трябва. Тук, на война, няма чернови, които могат да се късат и преписват на белова. Тук всичко се пише с кръв, всичко, от началото до края, от а-то до последната точка...
* * *
Човек, който цял живот винаги и за всичко смята за виновни останалите, а не себе си, също е нещастен по своему.
* * *
Даже при пълна физическа невъзможност да помогне на друг човек, само случайно спасилият се при катастрофа все едно се чувства виновен пред неспасилите се. Особено ако това са жени и деца.
* * *
Силата на спомените се изостря, когато има малко време за тях.
* * *
На света няма нито един заменим човек. Защото как да го замениш? Ако го бъде заменен с друг – това вече ще бъде друг човек, не той.
* * *
За славата трябва да се съди, когато се знае как е получена.
* * *
Мислещият човек трябва да умее да извлича голямо удоволствие от дребните житейски радости.
* * *
Ние тук сме свикнали, че да бъде убит, влиза в задълженията на врага.
* * *
На война не бягат от място на място, търсейки къде е по-горещо; на война чакат своя час.
* * *
За какъв човешки живот може да се обърне езикът да каже, че той би бил твърде малка загуба?
* * *
Човек много изисква от себе си. Но не на всичко от това е способен.
* * *
Бедата не избира дните, когато идва, тогава и идва.
* * *
Който се огъва пред теб, той и пред бедата ще се огъне.
* * *
От мъртвия не можеш да направиш жив, колкото и да ти се иска.
* * *
Може да се научи да се воюва, но да се привикне към войната е невъзможно.
* * *
Ние изобщо не живеем по собствено желание, а по необходимост.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Константин Симонов
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Образованный человек тем и отличается от необразованного, что продолжает считать своё образование незаконченным..
* * *
Незаменимых нет. Верно, нет – всё так. Но ведь и заменимых тоже нет. Нет на свете ни одного заменимого человека.
* * *
Улыбка женщины – как много и как мало…
* * *
Глаза у мальчика были усталые и взрослые. Так бывает с детьми – жизнь, ни с чем не считаясь, вдруг требует от них, чтобы они за несколько часов взяли и стали взрослыми, и они становятся.
* * *
– Почему ты ушла от него и почему вернулась к нему?
– Ушла, потому что не хотела жить с ним, а вернулась, потому что не могла жить без него.
* * *
Его душа искала успокоения, но противилась соблазну слишком легко принимать на веру то, что могло ее успокоить.
* * *
И земля и война казались ей тогда невообразимо огромными, и на этой войне затерялся один, никому не известный, никому не нужный, кроме нее, маленький человек – ее муж.
* * *
Русские – упрямый народ, и, если им однажды пришла в голову хорошая идея, они рано или поздно осуществят её с поистине русским размахом.
* * *
Его любили по-разному: беззаветно и с оговорками, и любуясь и побаиваясь; иногда не любили. Но в его мужестве и железной воле не сомневался никто. А как раз эти два качества и казались сейчас необходимей всего в человеке, стоявшем во главе воевавшей страны.
* * *
Сегодня день снова был прожит так, как он привык жить: за общим делом, вместе с другими людьми.
* * *
Воспоминания никогда не бывают настолько далёкими, чтобы ничего не значить. Даже те из них, на которых уже, казалось, стоит крест, вдруг снова приходят и начинают что-то значить.
* * *
Он думал о своей бригаде и ни о чем другом, потому что ничего другого у него не было.
* * *
Храбрый – это не тот, кто убить способен, а тот, кто убитым быть не боится. Верней, хотя и боится, но не остановится перед тем, чтобы быть убитым, выполняя то, что должен.
* * *
Хотели сделать как лучше, а вышло, как война приказала! Бывает так, что и бог не угадает!
* * *
Ни одна работа на свете не поглощает человека так целиком, как работа войны.
* * *
Ни разу не обвинил Советскую власть в том, что с ним было сделано...
* * *
Чем короче предисловие к смерти, тем страшней послесловие к ней.
* * *
Где настоящие друзья – там дружба не видна.
* * *
То, что у войны непременно будет последний день, запланировано обеими сторонами с её первого дня.
* * *
Жди меня, и я вернусь...
* * *
Смерть человека, одетого в чужую военную форму, не может восприниматься на войне как несчастье.
* * *
Ты можешь считать себя бесконечно малой величиной. Но чувствовать себя ею ты не можешь, потому что, как ни будь ты мал и как ни будь мир велик, всё равно всё, что связывает тебя с миром, начинается и кончается в тебе самом.
* * *
Человек не спичка, ему не всё равно в какой коробок лечь.
* * *
Самая высшая из всех доступных человеку радостей – радость людей, которые спасли других людей.
* * *
– Почему мы перед мёртвыми чувствуем себя виноватыми?
– Наверно, потому, что уже ничего для них сделать не можем...
* * *
Лучше обещать меньше, а сделать больше,чем наоборот.
* * *
Когда слишком много сил тратится на обещания – слишком мало остается на исполнение.
* * *
Бывают мысли, которые, как какой-нибудь секретный документ, хочется поскорей сжечь. Чтобы от них и следов не осталось.
* * *
Здесь, на войне, не бывает репетиций, когда можно сыграть сперва для пробы – не так, а потом так, как надо. Здесь, на войне, нет черновиков, которые можно изорвать и переписать набело. Здесь все пишут кровью, все, от начала до конца, от аза и до последней точки...
* * *
Человек, который всю жизнь всегда и во всем считает виновным не себя, а других, по-своему тоже несчастлив.
* * *
Даже при полной физической невозможности помочь другим человек, сам только случайно спасшийся при катастрофе, все равно чувствует себя виноватым перед неспасшимися. Особенно если это женщины и дети.
* * *
Сила воспоминаний обостряется, когда на них мало времени.
* * *
Нет на свете ни одного заменимого человека. Потому что как его заменишь? Если его заменить другим – это будет уже другой человек, не он.
* * *
Надо о славе судить, только зная, как она достается.
* * *
Мыслящий человек должен уметь извлекать большое удовольствие из мелких радостей жизни.
* * *
Мы здесь привыкали, что быть убитым – входит в обязанности врага.
* * *
На войне не бегают с места на место, ища, где пожарче: на войне ждут своего часа.
* * *
Про какую людскую жизнь язык повернётся сказать, что она слишком малая потеря?
* * *
Человек многого хочет от себя. Но не на все из этого он способен.
* * *
Беда дней не выбирает, когда приходит, тогда и приходит.
* * *
Кто перед тобой гнется, тот и перед бедой согнется.
* * *
Из мёртвого живого не сделаешь, как бы не хотел.
* * *
Можно научиться воевать, но привыкнуть к войне невозможно.
* * *
Мы вообще живём не по личному желанию, а по необходимости.
---------------
Руският писател, поет, драматург, публицист и обществен деец Константин Симонов (Константин/Кирилл Михайлович Симонов) е роден на 15/28 ноември 1915 г. в Санкт Петербург. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1938 г). Член е на Съюза на съветските писатели (1938 г.). Автор е на десетки стихосбирки, сред които „Победитель” (1937 г.), „Павел Чёрный” (1938 г.), „Ледовое побоище” (1938 г.), „Настоящие люди” (1938 г.), „Дорожные стихи” (1939 г.), „Стихи тридцать девятого года” (1940 г.), „Суворов. Поэма” (1940 г.), „Сын артиллериста” (1941 г.), „Стихи 41-го года” (1942 г.), „Фронтовые стихи” (1942 г.), „С тобой и без тебя” (1942 г.), „Война. Стихи 1937-1943” (1944 г.), „Друзья и враги” (1952 г.), „Стихи 1954 года” (1955 г.), „Иван да Марья” (1958 г.), „25 стихотворений и одна поэма” (1968 г.), „Вьетнам, зима 70-го” (1971 г.), на книги с повести, романи и пиеси като „Дни и ночи“ (1944 г.), „Русские люди“ (1942 г.), „Гордый человек“ (1945 г.), „Товарищи по оружию“ (1952 г.), „Живые и мёртвые“ (1959 г.), „Четвёртый“ (1961 г.), „Солдатами не рождаются“ (1964 г.), „Последнее лето“ (1971 г.) и мн. др. Много от произведенията му са екранизирани. Носител е на десетки награди и отличия, сред които Държавната награда на СССР през 1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г. Умира на 28 август 1979 г. в Москва.