Отиде си
Автор: Р. Русев
Отиде си...
Любовта си отиде!..
Наметна палтенцето
и си тръгна.
Разпиля край мене тъга,
мисли и чувства
ненужни.
И нищо не взе,
просто беше си взела
сърцето,
преди да си тръгне.
И отново сами
с тишината на празната стая.
А отвън почти пълна луна,
студено-безмилостно свети.
Тишина...
Каква тишина...
мъчно- тъжна,
увиснала в мрака,
а в дерето едва
очертава се лунна пътека.
В края ; сякаш едва
два силуета протягат ръка...
На кого ли?
Някой може би знае...
А нощта е празна,
самотна вдовица,
скрила сълзите си
в мрака.