Там – във тесните килии,
там – зад тежките врати,
зад железните решетки
и кървящите стени;
там, где бял свят не светува,
не намигат куп звезди,
нито обичта палува,
там зловонието цари.
Там – секунди полудели
не се гонят до зори
и минутите са спрели,
а животът не лети.
Там си роб на черни мисли,
там – юмруци са на власт,
гордостта – обезличена,
а надеждата – в несвяст.
Хапят мислите злокобни.
Сред глупците си глупец
и душата си отровна –
доотравяш с бял прашец.
Наркотикът те упойва.
Разумът потъва в мрак…
Там смъртта ти е приятел,
а животът ти е враг!
Автор: В. Николова – Литатру