Высвобождаюсь из жизни:
змея — из тесной кожи,
вода — из расщелины.
Наконец-то на свободе!
Свободна
от вечной гонки за чем-то,
от страха за непрочное
(чаще всего любовь),
от жеманства пустой суеты —
не волнуют больше ни старое платье,
ни взгляд, проскользнувший мимо.
Терпеливо выслушиваю
самопризнания,
самоиронии,
самохвальства,
а на губах моих дрожит улыбка ,
лёгкая бабочка на чертополохе..
Настолько свободна,
что кладу себе в карман камни —
глядишь, и унесли меня шальные ветра!
пер. с болгарского Людмилы Станевой
Текст оригинала:
НАЙ-ПОСЛЕ!
Измъквам се от живота:
змия — от тясна кожа,
вода — от цепнатина.
Най-после на свобода!
Свободна
от гонитба на нещо си,
от страха за нетрайното
( най-често любов),
от превземките на суетата —
не ме притеснява ни старата дреха,
ни погледът, минал през мен.
Търпеливо изслушвам
самопризнания,
самоиронии,
самохвалства,
а на устните ми трепти усмивчица —
пеперуда върху магарешки бодил...
Толкова съм свободна,
че слагам в джоба си камъни —
току виж ме отнесли щурите ветрове!
Фотограф Владимир Станев