Пътувам бързо, отегчено,
а пътят сякаш няма край.
Звездите мигат уморено,
луната – свива се в кравай.
Цигара след цигара паля,
хвърчи колата – „Ягуар”,
тъмата гърчи се в мъглата,
умората ми е другар.
И тъкмо да ме гътне Хипнос,
светулчица просветва вън.
Законтрям „Ягуара” бесен
и изхвърчавам като в сън.
Светулка – не! Жена прекрасна –
държи фенерче във ръка,
а тя по- нежна бе от роза
и по- желана от звезда.
Луната услужливо кимна
и се покри зад облак сив.
Жената мило ми намигна
и ме въвлече в миг щастлив!
Умората ми - ми избяга.
Енергия ме връхлетя.
И стана тя – каквато става
между жената и мъжа!
22.01.2018
Литатру
(Хипнос – Бог на нощта и баща на съня - Морфей)