Автор: Генка Богданова
Прелиствам днес албума на годините
с носталгия и мъничко тъга.
Безброй пътеки вече са изминати,
литнаха годините като шега.
Днес се завръщам към бедното си детство
с вълнение и с радостни сълзи,
то бе трудно, но белязано с вълшебство.
Чувство сладко в душата ми пълзи.
Докосват ме с любов дланите на татко,
с топла нежност мама ме прегръща,
аз бях тъй щастлива в детството си кратко
в бащината моя родна къща.
Спомням си игрите с весели другари,
покрай Тунджа – тиха и сребриста.
Учат ме на мъдрост бабите ми стари,
и на обич - благородна, чиста.
Оставиха ми те безценото наследство,
научиха ме как да съм ЧОВЕК,
да запазя чиста съвестта си – средство
да оцелея в този странен век.
С доверие в хората, с любов в душата,
живота си спокойно изживях.
На любов и труд научих и децата,
в живота пуснах ги без срам и страх.
Душата ми - чаша от любов преляла,
до мен върви любимия човек,
в мир, достойно с него аз съм изживяла
свой, половин, красив, безценен век.
Вече шестдесет лета с любов засявам
в душите чисти семена – СЛОВА,
в тях частици от душата си оставям,
знам, моето наследство е това.
С тях дано да съм успяла да докосна
човешките добри души, сърца,
да ги даря с мечти, с вяра мироносна,
със ведри и усмихнати лица.
Чак тогаз очи спокойно ще затворя,
ще се простя завинаги с света.
Че чрез книгите ще дишам, ще говоря
и ще ме има, даже след смъртта.