Играта продължава
Стефания Цанкова
В памет на Йони Лазаров
Внезапно отстрани те от дъската
бездушна цел, облечена във здрач,
където днес самотна свободата ти
пленена е от черния играч.
И няма я усмивката ти блага
да светне с цвят най-пролетен и бял,
а само мъртви камъчета лягат
полека на дъската от печал.
С привиден край сега се осветява
животът ти, потъващ в тъжен вир,
но знаем, че Играта продължава,
зашото завеща ни Го и мир.
Игра продолжается
Стефания Цанкова
памяти Йони Лазарова
Судьбою злою в сумрачной одежде
ты от доски внезапно отстранён,
и не свободен более, как прежде,
и черным игроком теперь пленён.
Не видеть мне благой улыбки дале,
такой же светлой, как весенний сад,
и только камни, полные печали,
как прежде на пустой доске лежат.
Таким концом невольно озарилось
то, что текло печальною рекой,
но знаем мы: Игра не завершилась,
ведь Го и мир завещаны тобой.