Автор:Генка Богданова
Стига, бабо, стига, мила,
ти си ме корила,
че облякох кукла-мече
с твоето елече.
Че в полата ти от свила
Прасчо съм повила,
а във новата ти шапка
нося мокра жабка.
Че във чантата ти сива
крия мишка жива.
и напудрих котарака
с пудрата на кака...
Стига, бабо, ми се кара!
Ти сега си стара,
но и ти си била малка
като мен и Лалка.
Зная,че и ти самата,
влюбена в играта,
палавичка си ми била,
моя бабо мила.