Автор:Генка Богданова
Аз съм още малка, но съм много смела.
Бялата пързалка в скут ме е поела.
Спускам се надолу-чак дъхът ми спира.
тичам пак нагоре и върха намирам.
Мама, дъх стаила, гледа и ме моли:
Спри се, Ади, мила, страшничко е горе!
Дай да те поема, да не паднеш, мила!
Аз пък й се смея, колко е страхлива!
-Мамо, мила мамо, нищо,че съм малка,
носи ме на рамо моята пързалка.
Аз си я обичам, тя е с мене нежна,
пък и аз приличам на кокиче снежно.
Също като него аз съм крехка, малка,
но без страх изкачвам бялата пързалка.