„АРГУМЕНТЫ ЛЮБВИ”
Эдуард Аркадьевич Асадов (1923-2004 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АРГУМЕНТИТЕ НА ЛЮБОВТА
От зов за любов вилнее глава.
Красиви и крехки са думи нежни.
Но е любовта не само слова,
любов са постъпките ни надеждни.
Пролуки с любов да търсиш недей ти.
Секретът е – с чувства и чест ела.
Зад думите щом не стоят дела,
цената любовна е три копейки!
Ударения
АРГУМЕНТИТЕ НА ЛЮБОВТА
От зо́в за любо́в вилне́е глава́.
Краси́ви и кре́хки са ду́ми не́жни.
Но е любовта́ не са́мо слова́,
любо́в са постъ́пките ни наде́ждни.
Пролу́ки с любо́в да тъ́рсиш неде́й ти.
Секре́тът е – с чу́вства и че́ст ела́.
Зад ду́мите што́м не стоя́т дела́,
цена́та любо́вна е три́ копе́йки!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Эдуард Асадов
АРГУМЕНТЫ ЛЮБВИ
От слов о любви звенит голова.
Они и красивы, и очень хрупки.
Однако любовь – не только слова,
Любовь – это, прежде всего, поступки.
И тут никому не нужны лазейки.
Доказывай чувства и – весь секрет.
А вот если дел за словами нет,
Любви вашей стоимость три копейки!
1995 г.
---------------
Руският поет и писател Едуард Асадов (Эдуард Аркадьевич Асадов) е роден на 7 септември 1923 г. в гр. Мерв, Туркестанска АССР. Първите си стихове пише на 8-годишна възраст, а първите му поетични публикации са от 1948 г. в сп. „Огонек”. През 1943 г. завършва военно училище и се сражава във Великата отечествена война, където е ранен тежко и ослепява (до края на живота си носи черна полумаска на лицето). След войната завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). Превежда поезия от башкирски, грузински, калмикски, казахски и узбекски език. Член е на Съюза на писателикте на СССР (1951 г.). Работи като литературен консултант във в. „Литературная газета”, сп. „Огонёк”, сп. „Молодая гвардия”, изд. „Молодая гвардия” и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които 50 стихосбирки като „Светлая дорога” (1951 г.), „Снежный вечер” (1956 г.), „Солдаты вернулись с войны” (1957 г.), „Во имя большой любви” (1962 г.), „Лирические страницы” (1962 г.), „Я люблю навсегда” (1965 г.), „Будьте счастливы, мечтатели” (1966 г.), „Остров романтики” (1969 г.), „Доброта” (1972 г.), „Песня о бессловесных друзьях” (1974 г.), „Ветра беспокойных лет” (1975 г.), „Созвездие Гончих Псов” (1976 г.), „Годы мужества и любви” (1978 г.), „Компас счастья” (1979 г.), „Именем совести” (1980 г.), „Избранное” (в 2 тома, 1981 г.), „Дым Отечества” (1983 г.), „Сражаюсь, верую, люблю!” (1983 г.), „Высокий долг” (1986 г.), „Собрание сочинений” (в 3 тома, 1987 г.), „Судьбы и сердца” (1990 г.), „Зарницы войны” (1995 г.), „Не надо сдаваться, люди” (1997 г.), „Не надо отдавать любимых” (2000 г.), „Не проходите мимо любви” (2000 г.), „Смеяться лучше, чем терзаться” (2001 г.), „Собрание сочинений” (в 6 тома, 2003 г.), „Когда стихи улыбаются” (2004 г.), „Дорога в крылатое завтра” (2004 г.) и др. Герой на Съветския съюз (1998 г.). Умира на 21 април 2004 г. в гр. Одинцово, Московска област.