„ЧИСЛА, ПО СОВЕСТИ, НЕ ЗНАЮ...”
Константин Николаевич Батюшков (1787-1855 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЧИСЛАТА, ЧЕСТНО, АЗ НЕ ЗНАЯ
Числата, честно, аз не зная,
сковано времето седи
и само скуката реди:
„Виж, време е за чая,
за ядене, за сън; излез
шейна в снега да вземеш...”
„И да оставиш римите е време!” –
твърди разсъдъкът ми вчера, а и днес.
Ударения
ЧИСЛАТА, ЧЕСТНО, АЗ НЕ ЗНАЯ
Числа́та, че́стно, а́з не зна́я,
скова́но вре́мето седи́
и са́мо ску́ката реди́:
„Виж, вре́ме е за ча́я,
за я́дене, за съ́н; изле́з
шейна́ в снега́ да взе́меш...”
„И да оста́виш ри́мите е вре́ме!” –
твърди́ разсъ́дъкът ми вче́ра, а и дне́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Константин Батюшков
ЧИСЛА, ПО СОВЕСТИ, НЕ ЗНАЮ...
Числа по совести не знаю,
Здесь время сковано стоит,
И скука только говорит:
„Пора напиться чаю,
Пора нам кушать, спать пора,
Пора в санях кататься...”
„Пора вам с рифмами расстаться!” –
Рассудок мне твердит сегодня и вчера.
1817 г.
---------------
Руският поет Константин Батюшков (Константин Николаевич Батюшков) е роден на 18/29 май 1787 г. в гр. Вологда. Първото му публикувано стихотворение е в сп. „Новости русской литературы” през 1805 г. Работи като чиновник в Министерството на народната просвета, в Московския университет и в Публичната библиотека в Петербург и като генералски адютант. След обявяването на войната с Наполеон Батюшков встъпва в опълчението (1807 г.) и взима участие в похода в Прусия, където е тежко ранен близо до гр. Гейлсберг. Член е на литературното общество „Арзамас” (1815 г.). Основател е на анакреоническото направление в руската лирика („Веселый час”, „Мои пенаты”, „Вакханка”). Автор е на книгата „Опыты в стихах и прозе” (1817 г.), на любовни елегии („Разлука”, „Мой гений”) и на трагедии („Умирающий Тасс”). През последните години от живота си полудява. Умира на 7/19 юли 1855 г. във Вологда.