Марина Цветаева Луч серебристый Сребърен лъч

Красимир Георгиев
„ЛУЧ СЕРЕБРИСТЫЙ”
Марина Ивановна Цветаева (1892-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СРЕБЪРЕН ЛЪЧ

Стенеше ехо, шумеше река,
тежко пороят замря,
облакът сребърен лъч изтъка.
Дълго ни радваше, после така
слънчице, слънце изгря.


Ударения
СРЕБЪРЕН ЛЪЧ

Сте́неше е́хо, шуме́ше река́,
те́жко поро́ят замря́,
о́блакът сре́бърен лъ́ч изтъка́.
Дъ́лго ни ра́дваше, по́сле така́
слъ́нчице, слъ́нце изгря́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Марина Цветаева
ЛУЧ СЕРЕБРИСТЫЙ

Эхо стонало, шумела река,
Ливень стучал тяжело,
Луч серебристый пронзил облака.
Им любовались мы долго, пока
Солнышко, солнце взошло!

               1910 г.




---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Марина Цветаева (Марина Ивановна Цветаева) е родена на 26 септември/9 октомври 1892 г. в Москва. През 1909-1910 г. посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната в Париж. В творчеството й са застъпени романтичният максимализъм, мотивите за самотата, трагичната обреченост на любовта и неприятностите в битието. Авторка е на книги с поезия, проза, драматургия и есеистика, сред които стихосбирките „Вечерний альбом” (1910 г.), „Волшебный фонарь” (1912 г.), „Из двух книг” (1913 г.), „Чародей” (1914 г.), „Царь-девица” (1920 г.), „Вёрсты” (1921 г.), „На Красном Коне” (1921 г.), „Лебединый стан” (1921 г.),  „Стихи к Блоку” (1922 г.), „Конец Казановы” (1922 г.), „Разлука” (1922 г.), „Переулочки” (1922 г.), „Молодец” (1922 г.), „Ремесло” (1923 г.), „Психея. Романтика” (1923 г.), „Молодец” (1924 г.), „Поэма Горы” (1924 г.), „Поэма Конца” (1924 г.), „Крысолов” (1925 г.), „С моря” (1926 г.), „Попытка комнаты” (1926 г.), „Поэма Лестницы” (1926 г.), „Новогоднее” (1927 г.), „Поэма Воздуха” (1927 г.), „Красный бычок” (1928 г.), „После России” (1928 г.), „Перекоп” (1929 г.), „Сибирь” (1930 г.), „Мой Пушкин” (1937 г.) и др. От 1922 г. живее в емиграция в Германия, Чехословакия и Франция. През 1939 г. се връща в СССР. След жестоки репресии на съветското правителство към семейството й на 31 август 1941 г. се самоубива в гр. Елабуга, Татарстан.