Седях пред огледалото със гребен.
Нареждах чинно буклите във кок
и чувах крясъка на врабчо – дребен,
подскачащ по перваза – скок- подскок…
След всеки скок оставаше следичка –
от кал,
подобно низ от черен шрифт.
Това ме вдъхнови и аз с боичка –
на лист нанизах първия си стих.
А после нарисувах две картини:
едната бе със Ганкино хоро,
а другата – с бостан - с големи дини.
Врабецът - клюцна моето зебло.
Нагази във бостана със крачета,
със човчица кълвеше настървен…
Направи всички дини на парчета.
Едно си взе и литна озарен!
(озарен = сияещ, ощастливен!)