Неочакван дъжд
Бе още ясно уж, а рукна изведнъж.
Ний изненадани се скрихме за минутка
от яростта на неочаквания дъжд
под дървесата, до затворената будка.
Под стряхата на тъмния и гъст листак
едно далечно смътно чувство ни обхвана
и както някога, се озовахме пак
две влюбени деца във къщи на тавана.
Преплитаха се клоните като греди
и през един разтрог ни гледаше небето.
Глава бе свела върху моите гърди
и беше й зелено-мургаво лицето.
Стоехме мълчаливи и съвсем сами
и сякаш заедно за първи път в живота,
и слушахме как в тъмното дъждът шуми
по керемидите зелени на дървото.
Атанас Далчев
Неожиданный дождь
Как из ведра полил средь бела дня.
Мы скрылись на, как вышло, не минутку
от ярости нежданного дождя
в публичный сад под запертую будку.
Под кровом тьмы и девственной листы
забытое нас чувство охватило:
как в шалаше из сказки у совы
мы ворковали ни о чём так мило.
Одним глазком сквозь шумный переплёт
дивилось нам заплаканное небо.
Лицо её зелёное как клён
груди моей коснулось нераспетой.
Вдвоём одни, мы разные почти
любили дождь как первый что не снится,
и слушали как лето шелестит
смарагдовой в слезинках черепицей.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы