Аз те чакам всяка вечер в здрача,
все на вълнолома, точно в пет.
Вместо теб видях как раче крачи –
все назад, а гледайки напред.
Топна се със плясък във морето,
гмурна се под синята вълна
и сред нежността ; от небето
цопна чайка, търсеща храна.
Аз останах пак сама в тъмата,
със надежда, нестопена в мен,
влюбен поглед вдигнах към луната,
тя ми мигна и посочи теб.
Спусна се по лъч на вълнолома –
да притопли нашата любов.
То не бе любов, а аксиома –
завъртя се цялото море.
На луната лъч не ; остана.
От вълнение се счупиха почти,
притесни се, към небето хвана…
… Кама Сутра- та обаче – продължи…
Литатру
17.10.2017 г. 19:14 ч.