„ДРИАДА”
Иван Петрович Крешев (1824-1859 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДРИАДА
Виж, в ручея отломки дива ива свежда!
Сега покрит е стволът с кукувича прежда,
а бе с листа облечен; бликаше навред
на младата дриада топлият привет.
Уби дървото зима с набег безпощаден
и нимфата умря! Приюта й прохладен
обичаше пастир – Бион. По пладина
със свирка от тръстика свиреше прекрасно
и нимфата зовеше с прелестна свирня.
Дриадата, прикрита в ароматни храсти
акациеви златни, слушаше в захлас.
Вълшебно-стройната мелодия край нас
бе звук от флейта, жив фонтан бе непрекъсващ,
летеше сладостно сред кестените гъсти.
Ударения
ДРИАДА
Виж, в ру́чея отло́мки ди́ва и́ва све́жда!
Сега́ покри́т е ство́лът с кукуви́ча пре́жда,
а бе́ с листа́ обле́чен; бли́каше навре́д
на мла́дата дриа́да то́плият приве́т.
Уби́ дърво́то зи́ма с на́бег безпошта́ден
и ни́мфата умря́! Прию́та й прохла́ден
оби́чаше пасти́р – Био́н. По пладина́
със сви́рка от тръсти́ка сви́реше прекра́сно
и ни́мфата зове́ше с пре́лестна свирня́.
Дриа́дата, прикри́та в арома́тни хра́сти
ака́циеви зла́тни, слу́шаше в захла́с.
Вълше́бно-стро́йната мело́дия край на́с
бе зву́к от фле́йта, жи́в фонта́н бе непрекъ́свашт,
лете́ше сла́достно сред ке́стените гъ́сти.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Крешев
ДРИАДА
Ты видишь у ручья обломок ивы дикой?..
Засохший этот ствол, повитый повиликой,
Был листьями одет; в нем слышались сперва
Дриады молодой приветные слова.
Но дерево сломил зимы набег нещадный,
И нимфа умерла!.. Приют ее прохладный
Любил пастух Бион. Полуденной порой
Здесь звонкий свой тростник он оживлял устами
И нимфу вызывал искусною игрой.
Дриада, скрытая душистыми кустами
Златой акации, внимала ей не раз.
Волшебно-стройная мелодия лилась
Как флейты звук, когда под шум живых фонтанов
Летит он, сладостный, в тени густых каштанов.
1842 г.
---------------
Руският поет, публицист и преводач Иван Крешев (Иван Петрович Крешев) е роден през 1824 г. в Петербург. Завършва юридическия факултет на Петербургския университет (1845 г.). Първите му поетични публикации са от 1840 г. в сп. „Памятник искусств”. Публикува поезия в издания като „Отечественные записки”, „Библиотека для чтения”, „Пантеон”, „Маяк”, „Сын отечества”, „Русский инвалид” и др. Превежда от френски, немски, английски и латински поезия от Гьоте, Шилер, Хайне, Байрон, Мур, Юго, Катул, Хораций и др. Приживе няма своя стихосбирка, издава само преводната комедия в стихове на Емил Оже „Габриэль” (1853 г.). Умира на 21 март/2 април 1859 г. в Петербург. През 1862 г. излиза книгата му „Переводы и подражания”.