Когато облаците зъзнат посинели –
през парцаливите им дрехи руква дъжд,
но ние с тебе от любов сме подивели
и не усещаме набоцкващата ръж.
А пък небето уж е непристъпно,
но слезе върху мократа земя.
Дори дюшече ни направи – плътно,
та във уют да правим джи – джи – джа.
Денят се сдуха и засрамен литна.
Замести го прохладната тъма,
ала луната любопитно светна
и всичките звезди на куп събра.
Те светкаха, а ние – заслепени –
дали от тях или от любовта,
в едно се сляхме като упоени
и пак не спряхме наш`то джи- джи – джа…
Сега си все във моите прегръдки –
усмихната, по- влюбена дори,
а аз съм неуморен на милувки,
защото моята любима пак си ти!
Литатру
17.10.2017 г.
11:23 ч.