Червенко Крумов. И письма всё короче и короче...

Ирина Петрова 24
И письма всё короче и короче.
О чём ещё могу тебе писать?
О погоде?
       О себе?
           Знакомых общих?
Сквозь расстояния мой голос не слыхать.
О погоде?
Синоптики пророчат
жару, что принесёт обильный дождь.
И он идёт, идёт - льёт днём и ночью -
как анонимный нескончаемый донос.
О себе?
Всё берегу ещё ту чашку.
(Свою давным-давно уже разбил).
         Блестит
на тонкой её кромке след неясный
от губ твоих. И всё живёт во мне.
Приятели?
Гитары уже нет -
единственный
          и безусловный наш гарант,
и синяя машина, что так рано
последних пьяных увезла из ресторана.
И только комната всё та. Посередине -
кровать, хранящая незавершённый жест,
и ваза,
          тонкий летний дух испившая,
и телефон,
          что ждёт нечаянную весть.

перевод с болгарского
24.05.2015

 И ВСЕ ПО-КРАТКИ СТАНАХА ПИСМАТА

И все по-кратки станаха писмата.
Какво все още мога да те пиша аз?
За времето?
       За себе си?
            За общите познати?
Стопява си през разстоянията моят глас.
За времето?
Метеоролози вещаят
горещени, които носят дълъг дъжд.
И той ще дойде, дойде - не му се вижда краят-
подобно доноси от анонимен мъж.
За себе си?
Все още пазя твойта чаша.
( Аз своята строших на тръгване )
               Блести
по тънкия и ръб следа уплашена
от твойте устни. В мене се върти.
Познатите?
Китара я вече няма -
единственият,
           безусловни наш гарант,
и синята кола отвезе толкоз рано
последния пиян от този ресторант.
И само стаята е същата. В средата -
леглото, запечатало недоизречен жест.
И вазата,
      попила оня тънък дъх на лято.
И телефонът,
      чакащ недочакана вест.

.