ИЗ „СПОР”
Александр Степанович Гриневский/ Грин (1880-1932 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СПОР
Лети над смъртна шир аеростатът.
Сред коша двама мъдреци са в спор.
Единият: „Нагоре в синевата!
Над земна тор!
Земята е безумна, свят безславен,
неукротим, извечен, тежък дол.
Да разрушава в кървава забава
оградата поробеният вол!
Спокойствие над облаците свети,
прекрасен мрамор на въздушен взор.
С лъчи ще вдишваме до боговете
на бялата нирвана хлороформ.
Свий клапана!” „Не! – вторият му каза. –
Сражения под нас набират яд.
Войски безчет нима не забеляза?
Като див мравешки рояк пълзят;
квадрати, ромбове, трапеци бойни
са смешна гмеж от тази висина...
О, царю земен! Как те радва с бомби
желязната фурия на война!
Нима, след векове на страшни болки
и гибели, до теб не стигна мъдростта,
че, покорен от чужда воля,
си изпотъпкан сред прахта?
Не, да се спуснем. В гнусна бойна тяга
отново да покажем с поглед стар и нов,
че на човечеството нужни са тояги,
а не любов.”
Ударения
СПОР
Лети́ над смъ́ртна ши́р аероста́тът.
Сред ко́ша два́ма мъдреци́ са в спо́р.
Еди́ният: „Наго́ре в синева́та!
Над зе́мна то́р!
Земя́та е безу́мна, свя́т безсла́вен,
неукроти́м, изве́чен, те́жък до́л.
Да разруша́ва в къ́рвава заба́ва
огра́дата поро́беният во́л!
Споко́йствие над о́блаците све́ти,
прекра́сен мра́мор на възду́шен взо́р.
С лъчи́ ште вди́шваме до богове́те
на бя́лата нирва́на хлорофо́рм.
Свий кла́пана!” „Не! – вто́рият му ка́за. –
Сраже́ния под на́с наби́рат я́д.
Войски́ безче́т нима́ не забеля́за?
Като́ див мра́вешки роя́к пълзя́т;
квадра́ти, ро́мбове, трапе́ци бо́йни
са сме́шна гме́ж от та́зи висина́...
О, ца́рю зе́мен! Как те ра́два с бо́мби
желя́зната фури́я на война́!
Нима́, след векове́ на стра́шни бо́лки
и ги́бели, до те́б не сти́гна мъдростта́,
че, покоре́н от чу́жда во́ля,
си изпотъ́пкан сред прахта́?
Не, да се спу́снем. В гну́сна бо́йна тя́га
отно́во да пока́жем с по́глед ста́р и но́в,
че на чове́чеството ну́жни са тоя́ги,
а не́ любо́в.”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Грин
СПОР
Аэростат летел над полем смерти.
Два мудреца в корзине спор вели.
Один сказал: „Взовьемся к синей тверди!
Прочь от земли!
Земля безумна; мир ее кровавый
Неукротим, извечен и тяжел.
Пусть тешится кровавою забавой,
Сломав ограду, подъяремный вол!
Там, в облаках, не будет нам тревоги,
Прекрасен мрамор их воздушных форм.
Прекрасен блеск, и сами мы, как боги,
Вдохнем благой нирваны хлороформ.
Открыть ли клапан?” „Нет! – второй ответил. –
Я слышу гул сраженья под собой…
Движенья войск ужель ты не приметил?
Они ползут как муравьиный рой;
Квадраты их, трапеции и ромбы
Здесь, с высоты, изысканно смешны…
О, царь земли! Как ты достоин бомбы,
Железной фурии войны!
Ужель века неимоверных болей,
Страданий, мудрости к тому лишь привели,
Чтоб ты, влекомый чуждой волей,
Лежал, раздавленный, в пыли?!
Нет, – спустимся.
Картина гнусной свалки,
Вблизь наблюденная, покажет вновь и вновь,
Что человечеству потребны палки,
А не любовь”.
1917 г.
---------------
Руският писател, поет и публицист Александър Грин (Александр Степанович Гриневский/ Грин) е роден на 11/23 август 1880 г. в гр. Слободской, Вятска губерния. Завършва средно образование през 1896 г. Работи като хамалин, моряк, рибар, шпагогълтач в цирк, пожарникар на нефтена платформа, дървосекач, златотърсач и др. За бягство от казармата лежи две години в затвора, след което е интерниран за 10 години в Тоболска губерния в Сибир. През 1905 г. бяга от заточение, сменя името си и се установява в Петербург. Първите му публикации в печата са от 1906 г. Първото му отпечатано стихотворение е от 1907 г. във в. „Сегодня”. Първата му книга „Шапка-невидимка“ излиза през 1908 г. През 1910 г. е заточен за две години в Архангелска губерния. От 1912 г. публикува стихотворения, поеми, басни, очерци, фейлетони, разкази, новели и повести в издания като „Новый сатирикон”, „XX век”, „Чёртова перечница”, „Биржевые ведомости”, „Товарищ”, „Новое слово”, „Новый журнал для всех”, „Родина”, „Пламя”, „Нива”, „Вятская речь”, „Русская мысль”, „Современный мир” и др. Само в периода 1912-1917 г. публикува в около 60 издания над 350 разказа. През 1913-1914 г. издава тритомник с разкази. През 1916 г. емигрира във Финландия, но след Февруарската революция се връща в Петроград. През 1919 г. служи в Червената армия. През 1927 г. започва издаването на негови 15-томни събрани съчинения, но след излизането на осмия том поредицата е спряна и издателят Волфсон е арестуван. Грин пише много, но не се вмества в каноните на социалистическия реализъм и постепенно е отлъчен от литературните среди. Известен е предимно с романтичната си проза с елементи на символична фантастика, фентъзи, готика и утопия. Автор е на много повести и романи, сред които „Алые паруса” (1923 г.), „Блистающий мир” (1923 г.), „Крысолов” (1924 г.), „Золотая цепь” (1925 г.), „Сокровище Африканских гор” (1927 г.), „Бегущая по волнам” (1928 г.), „Джеси и Моргиана“ (1929 г.), „Дорога в никуда” (1930 г.), „Автобиографическая повесть” (1931 г.), на 11 сборника с разкази и др. Умира в забрава и самота на 8 юли 1932 г. в гр. Стари Крим, Кировски район. През 1965 г. излизат негови събрани съчинения в 6 тома. Недооценен приживе, през 60-те години се превръща в най-издавания рускоезичен писател.