„ПО ЛИЦУ ТВОЕМУ БОРОЗДА, КАК ЧЕРТА...”
Василий Ефимович Субботин (1921-2015 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПО ЛИЦЕТО ТИ БЪРЗО БРАЗДЕЕ ЧЕРТА
По лицето ти бързо браздее черта,
сякаш някакъв знак е, загадка тръпчива.
Тези бръчки горчиви край твойта уста,
и у теб, и у мен тези бръчки горчиви...
Каквото се падна в съдбовни раздоли,
сега е без образ и глас.
А ние възпявахме тежката воля,
ръцете сурови над нас.
И макар че неясно е в днешния ден –
всичко беше преплетено – край и начало...
Не видяхме, не можехме да разберем,
че такава беда редом с нас е вървяла!
Ударения
ПО ЛИЦЕТО ТИ БЪРЗО БРАЗДЕЕ ЧЕРТА
По лице́то ти бъ́рзо бразде́е черта́,
ся́каш ня́какъв зна́к е, зага́дка тръпчи́ва.
Те́зи бръ́чки горчи́ви край тво́йта уста́,
и у те́б, и у ме́н те́зи бръ́чки горчи́ви...
Какво́то се па́дна в съдбо́вни раздо́ли,
сега́ е без о́браз и гла́с.
А ни́е възпя́вахме те́жката во́ля,
ръце́те суро́ви над на́с.
И мака́р че нея́сно е в дне́шния де́н –
вси́чко бе́ше препле́тено – кра́й и нача́ло...
Не видя́хме, не мо́жехме да разбере́м,
че така́ва беда́ ре́дом с на́с е вървя́ла!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Субботин
ПО ЛИЦУ ТВОЕМУ БОРОЗДА, КАК ЧЕРТА...
По лицу твоему борозда, как черта,
Вроде знака какого-то или загадки.
Эти горькие, грубые складки у рта,
У тебя, у меня эти горькие складки...
Того, что пришлось нам с тобою на долю,
Теперь и не скажешь всего.
А мы воспевали тяжелую волю
И жесткие руки его.
И хотя ныне трудно такое понять –
Все в одно сплетено, и концы, и начала...
Как могли мы не видеть, не видеть, не знать,
Что такая беда с нами рядом шагала!
---------------
Руският поет, писател и журналист Василий Суботин (Василий Ефимович Субботин) е роден на 7 февруари 1921 г. в с. Суботинци, Вятска губерния. Учи в Литературния институт „Максим Горки” (1939-1941 г.), завършва Висшите литературни курсове (1956 г.). Участва във Великата отечествена война като танкист и военен кореспондент на в. „Воин Родины”. Първите му публикувани стихотворения са от 1942 г., първата му книга „На мысе Голубином” излиза през 1948 г. Член е на Съюза на писателите на СССР (1951 г.). Работи като редактор в сп. „Молодой колхозник”, завеждащ отдел поезия в сп. „Дружба народов” и редактор в изд. „Советский писатель”. Автор е на над 30 книги с поезия, проза и публицистика, сред които стихосбирките „Солдат мира” (1950 г.), „Героическая баллада” (1953 г.), „Стихи” (1953 г.), „Земное лето” (1962 г.), „Живая память” (1962 г.), „Книга моих стихов” (1964 г.), „Танки в траве” (1967 г.), „Избранная лирика” (1968 г.), „Строки” (1972 г.), „Стихотворения” (1976 г.), „Бранденбургские ворота” (1979 г.), „Избранные произведения” (в два тома, 1981 г.), „Избранные произведения” (в три тома, 1990 г.) и др. Умира на 24 май 2015 г. в Москва.