Адмирали и министри,
комунисти и фашисти…
Изправете на нога
наш`та, цялата войска,
да обгрижва и да пази
този, който закон гази,
но от вчера - за беда -
е прострелян в бъза.
Вси му викат: - Тра, ла, ла -
Пенчо - Честните Глаза!
Я да му дадем гласа,
та да стигне до върха.
Тъй и тъй е цар в праха -
трови нашите деца
от години, не от три,
даже не от четири.
Джоба му е иха, ха,
но до днес не му стигна
пуста шарена пара.
Що ще прави от сега?...
Пак ще е на свобода?!
Ще му лижеме(-те) праха?!
Или, може би - тъза?!
*