Мисли черни ми светкат в главата:
- Днес с кого си, къде си, дали…
Да не сбъркаш да бръкнеш в торбата,
дето има отровни змии.
Пак ли с бялата рокля излезе?
Сякаш булчица искаш да си.
Тука слънцето просто залезе.
Где са твоите детски игри?
На какви ли игри си играеш
в твоите нощи и дните, навън?
Дано детството не проиграеш,
дано чуеш моралния звън,
който тука, при нас ще те върне,
при любимите майка, баща…
А и братчето чака да звънне
на звънеца ни – твойта ръка.
Припев:
Къде си, ти, детенце наше?
Хормона пак ли те гнети?
Не бързай, скъпа – никак даже –
невинността да отлети!
Литатру
България, гр. София,
26.9.2017 г.
12:19 ч.