„ВЕТЕРАНАМ”
Леонид Егорович Оболенский (1845-1906 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ВЕТЕРАНИТЕ
За народа – рози, за народа – песни
и любов, и радост, и привет, и нежност,
а на стари братя сълзите са смешни,
мъки и борби са старички брътвежи!
Кой ли се вълнува, че са в кръв обляти
и болят сърцата; че сирак е беден,
че и днес в живота щастие и лято
има този ветеран ранен и бледен!
Кой ли се вълнува в късната му есен
как загина младост, радостите скрила:
В кръчма ли пропи ги? В дар ли ги поднесе?
Как ли за съчувствие да губим сили!
Тъй ли, младост, трябва слука да покажеш
и на ветерани почит да откажеш,
със сълзи в сърце за тези наши братя
миналото славно днес да е проклятие;
тъй и нас ли утре след мечтите тука
ни очакват само самота и мъка?
Ударения
НА ВЕТЕРАНИТЕ
За наро́да – ро́зи, за наро́да – пе́сни
и любо́в, и ра́дост, и приве́т, и не́жност,
а на ста́ри бра́тя съ́лзите са сме́шни,
мъ́ки и борби́ са ста́рички брътве́жи!
Ко́й ли се вълну́ва, че са в кръ́в обля́ти
и боля́т сърца́та; че сира́к е бе́ден,
че и дне́с в живо́та шта́стие и ля́то
и́ма то́зи ветера́н ране́н и бле́ден!
Ко́й ли се вълну́ва в къ́сната му е́сен
как заги́на мла́дост, ра́достите скри́ла:
В кръ́чма ли пропи́ ги? В да́р ли ги подне́се?
Ка́к ли за съчу́вствие да гу́бим си́ли!
Тъ́й ли, мла́дост, тря́бва слу́ка да пока́жеш
и на ветера́ни по́чит да отка́жеш,
със сълзи́ в сърце́ за те́зи на́ши бра́тя
ми́налото сла́вно дне́с да е прокля́тие;
тъй и на́с ли у́тре след мечти́те ту́ка
ни оча́кват са́мо самота́ и мъ́ка?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Оболенский
ВЕТЕРАНАМ
Для живущих – песни, для живущих – розы,
И любовь, и счастье, и привет, и ласка,
А в отживших братьях нам смешны и слёзы,
Их борьба и муки – старенькая сказка!
Что кому за дело, что облиты кровью,
Что болит их сердце, как ребёнок бедный, –
Что и ныне жизни с счастьем и любовью
Жаждет этот воин раненый и бледный!..
Что кому за дело, как промчались годы,
Как погибла юность, как погибло счастье:
В кабаке ли пропил? в дар ли снёс свободе?
Время ль наши силы тратить на участье!
Только так ли, юность, надо жить на свете,
Старым ветеранам отказав в привете,
Чтоб с слезами в сердце эти наши братья
Своему былому сыпали проклятья,
Чтоб и нас в грядущем за былые грёзы
Ждали только раны да тоска и слёзы?
1878 г.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик и публицист Леонид Оболенски (Леонид Егорович Оболенский) е роден на 9/21 март 1845 г. в гр. Малоархангелск, Орловска губерния. Първите му публикувани стихотворения са от началото на 60-те години. Учи в Медико-хирургическата академия в Санкт Петербург и в юридическия факултет на Московския университет. Публикува поезия, проза и публицистика в издания като „Новости”, „Одесский листок”, „Новое слово”, „Дело”, „Вопросы философии и психологии”, „Философский ежегодник”, „Исторический вестник”, „Книжки Не¬дели”, „Русская мысль” и др. Съосновател е на сп. „Свет” (1878 г., през 1881 г. преименувано на сп. „Мысль”), от 1882 до 1892 г. е собственик и издател на сп. „Русское богатство”, редактор е във вестниците „Россия”, „Бессарабская жизнь” и „Приднепровский край”. Автор е на стихосбирките „Стихотворения 1868-1878” (1878 г.) и „Стихотворения 1879-1884” (1887 г.), романите „Спаситель человечества” (1880 г.), „Ближе к природе” (1882 г.), „Два полюса” (1885 г.) и „Без маяка” (1891 г.), повестта „Запросы жизни” (1882 г.), тритомника с разкази и повести „Жаждущие света” (1885 г.), философски и социологични монографии като „Что такое сознание” (1880 г.), „Прошедшее и будущее философии” (1881 г.), „Попытка научного примирения моральных разногласий” (1895 г.), „История мысли. Опыт критической истории философии” (1900 г.) и др. Умира на 23 септември/6 октомври 1906 г. в Санкт Петербург.