„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Юлия Владимировна Друнина (1924-1991 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Стъпките на подлостта са безшумни. Враговете се маскират като приятели.
* * *
Все пак ние сме хора, а не автомати, все пак животът не е проста шега...
* * *
Колко незабелязано прелетя лятото, колко незабелязано премина животът.
* * *
Ние погребахме своята любов, поставихме кръст на гроба, „Слава Богу” – казахме и двамата, но надигна се любовта от гроба, укорително кимайки ни: „Какво направихте вие, аз съм жива!”
* * *
Животът е жесток като всяка война: Била си самотна – нито вдовица, нито съпруга. Горчи това, зная – изведнъж наоколо опустява, страшно е това, скъпа, небето се разпада изведнъж. Всичко е черно, всичко е мрачно... Но ревеш, не ревеш, какво може да се измисли тук, ако няма любов? Да паднеш на колене? Да го попариш с вряла вода? Да напишеш заявление до профсъюза и парткома? Е, да допуснем, да допуснем, че ще го заплашат. И изплашен, нека той да се върне назад. Жалък ще застане на вратата, ще се огледа с тъга. Лицемерно ще те прегърне. За какво ти е такъв? Полумъж, полупленник... Тук ревеш, не ревеш... Няма по-тъжни престъпления отколкото любов без любов!
* * *
Аз виждах толкова пъти ръкопашен бой. Всъщност един път наяве. И хиляди пъти насън. Който казва, че на война не е страшно, той нищо не знае за войната.
* * *
Тук всяка дума е като меч, който разсича нишките между душите.
* * *
Ако има бог, той ще ме разбере...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юлия Друнина
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
У подлости бесшумные шаги. Друзьями маскируются враги.
* * *
Всё же люди, а не автоматы мы, всё же не простая штука – жизнь...
* * *
Как незаметно лето пролетело, как незаметно промелькнула жизнь.
* * *
Мы любовь свою схоронили, крест поставили на могиле, „Слава Богу” – сказали оба, но восстала Любовь из гроба, укоризненно нам кивая: – „Что вы сделали, я – живая!”
* * *
Жизнь бывает жестока, как любая война: Стала ты одинока – ни вдова, ни жена. Это горько, я знаю – сразу пусто вокруг, это страшно, родная, – небо рушится вдруг. Всё черно, всё угрюмо… Но реви не реви, Что тут можно придумать, Если нету любви? Может стать на колени? Обварить кипятком? Настрочить заявленье в профсоюз и партком? Ну, допустим, допустим, что ему пригрозят, и, напуганный, пусть он возвратится назад. Жалкий, встанет у двери, оглядится с тоской. Обоймёт, лицемеря. Для чего он такой? Полумуж, полупленник… Тут реви не реви… Нет грустней преступленья, чем любовь без любви!
* * *
Я столько раз видала рукопашный. Раз наяву. И тысячу – во сне. Кто говорит, что на войне не страшно, тот ничего не знает о войне.
* * *
Здесь каждое слово как меч, что рубит меж душами нити.
* * *
Если бог есть, он поймет меня...
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Юлия Друнина (Юлия Владимировна Друнина) е родена на 10 май 1924 г. в Москва. Първите й поетични публикации са от 1940 г. Участва като доброволка във Великата отечествена война, през 1943 г. е ранена тежко от снаряд и оцелява по чудо, след което отново отива на фронта и отново е ранена. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1952 г.). Превежда поезия на български, татарски и казахски поети. Член е на Съюза на писателите на СССР (1947 г.), секретар на Съюза на писателите на РСФСР (1985 г.) и на Съюза на писателите на СССР (1986 г.). Народен депутат на СССР (1990 г.). Автор е на стихосбирките „В солдатской шинели” (1948 г.), „Стихи” (1952 г.), „Разговор с сердцем” (1955 г.), „Ветер с фронта” (1958 г.), „Современники” (1960 г.), „Тревога” (1963 г.), „Ты рядом” (1964 г.), „Мой друг” (1965 г.), „Страна юность” (1965 г.), „Избранная лирика” (1968 г.), „Ты вернешься” (1968 г.), „В двух измерениях” (1970 г.), „Светлокосый солдат” (1973 г.), „Окопная звезда” (1975 г.), „Избранное” (1977 г.), „Не бывает любви несчастливой” (1977 г.), „Бабье лето” (1980 г.), „Белые ночи” (в два тома, 1980 г.), „Избранные произведения” (в два тома, 1981 г.), „Продолжается жизнь” (1981 г.), „Мы обетам верны” (1983 г.), „Солнце – на лето” (1983 г.), „Стихотворения” (1984 г.), на повестите „Алиска” (1973 г.) и „Я родом не из детства” (1973 г.), на автобиографичната повест „С тех вершин” (1979 г.) и др. Самоубива се на 21 ноември 1991 г. в Москва.