Не познавам ни Робърт, ни Байрон дори,
нито сладки целувки в полята
но леглото застлах ти и ти ме дари
със море от любов непозната…
Но след седмица тръгна на тежък гурбет.
Западнякът далеч те отвея.
Аз дарих ти сърцето си и занапред
над писмата ти сълзи ще лея.
Не забравям очите ти черни, дори
ги сънувам в безкрайните нощи.
Дали друга любов във сърце ти гнезди,
пък аз в моето кътам те още.
Прочети писъмцето ми. После го скрий.
Не го хвърляй във кошчето, тайно.
Прочети го повторно и в него открий
любовта ми към тебе, омайна.
Днес се ронят целувки от мойто лице
като цвят от разцъфнала вишня.
Ароматът им пращам във туй писъмце
с любовта ми – лелеяна, скришна.
Самотата ми айсберг е и сред тълпи.
В дамска чанта си нося тъгата.
Ще рисувам на крехко зебло от мечти –
как се връщаш при мен със зората!