Когато, жътварю,
със сърпа отида в полето
и нямаме време
дори да изпием кафето,
тогава ръкойки
надиплям умело с ръцете,
а ти изоставаш –
комбайна ти пак се насмете,
но грабваш косата – житото се свлича със шепот,
а облаци бели запяват за жътвата със трепет,
тогава и птици,
и вятър, и слънце пригласят,
а техните песни на листи аз после нанасям!
Когато, Родино,
на есен бера плодовете,
когато намачквам Отело уханно
с нозете,
когато прибирам
туршии, компоти в мазето,
а хляба пшеничен поръсвам със сол от морето,
тогава, Родино, пред твоите блага се прекланям,
пред твоите богатства - несметни,
главата си скланям!
Когато, Родино,
в селата ни близнят овцете,
и нежни пчелички
събират прашец в цветовете,
когато рибари
се борят в море с ветровете,
а млади таланти
катерят със стръв върховете,
тогава, Родино,
запявам за Ботев и Левски -
живот са си дали –
свободни да бъдем и днеска!