И тази вечер лягаш вън - бездомен,
и къшей хляб делиш със своя брат.
Заспивай кротко и сънувай спомен
за родна стряха и голям комат.
Сънувай времето, когато си успявал,
на болния да даваш спешно лек.
На здравия ти шапка си му свалял,
към злия пък, си бил от мек, по- мек.
Сънувай ти периодите, в които,
на своя враг си давал доброта,
приятелите с обич си дарявал
и истински обичал си жена,
и в родната си къща си я кътал
в едно със трите мънички деца,
и кръста свой рожден, си бутал, бутал -
от зло да ги опазиш и беда.
И като нестинар - в жаравата си скачал,
спасявайки дечица от пожар.
Във водна лава ловко си се мятал,
изваждайки удавника – клошар.
Сънувай и Родината си мила –
покрусена от еднолична власт…
Сега пък - не получила закрила
от днешната партийна, алчна паст.
От тази паст си днес клошар бездомен.
Недей проклина, а вдигни глава.
Като корона на чинар вековен,
под родно слънце,
пръскай светлина!
(Писано около 2013 година)