Аз, една "от раята"…
Родена съм по жребий на съдбата
с клеймото – българка,
в България свята.
Орисник злобен се явил пред мене.
Опитал се духът ми да отнеме,
за да израстна сляпа, няма, глуха
и да не сещам хорската разруха.
Да съм щастлива като „тато” горе,
да не разбирам как се страда доле.
По Ботевски, останах при раята.
Свалихме стълбата на Смирненски с краката.
От нея изпопадаха фъшкии,
цветни олигарси, паралии…
Търкулна се и полумесец стар,
разделящ порциите без кантар!
Те всички са облечени във власт,
докопвана от четвърт век чрез нас.
И… пак със зъби и със нокти драскат,
да се набутат във властта, да стряскат…
Не давай, Боже, да съм като тия.
Те са си просто като „наш Илия”!
А ако тонове помия ни покрие
и ако няма вече на къде,
да я отмием – да не ни затрие.
Родината от смрад да не умре!
*
„Кажи на глухия, че е глух, на слепия, че е сляп и те ще ти се разсърдят”- народна мъдрост
*
"Краят на една илюзия
слага старта на нова измама.
И винаги нещо не стига,
и винаги нещо е в повече."
*****************
БЕ ИЛЮЗИЯ, СТАНА ИЗМАМА
Когато вечер лягаш вън
бездомен
и къшей хляб делиш
със своя брат,
заспивай кротко
и сънувай спомен
за родна стряха
и голям комат.
Сънувай времето,
когато си успявал,
на болния да даваш спешно лек.
На здравия
ти шапка си му свалял,
към злия пък, си бил от мек, по- мек.
Сънувай и периода,
в който,
на враговете си поднасял доброта,
приятелите
с обич си дарявал
и истински обичал си жена,
и в родната си къща
си я кътал
в едно със трите си деца,
и кръста свой рожден,
си бутал, бутал -
да ги опазиш от беда.
И като нестинар -
в жаравата си скачал,
спасявайки дечица от пожар.
Във водна лава
ловко си се мятал,
изваждайки удавника – клошар.
Сънувай и Родината си мила –
покрусена от еднолична власт…
Сега пък - не получила закрила
от днешната партийна, алчна паст.
От тази паст
си днес клошар
бездомен.
Недей проклина,
а вдигни глава -
като корона на чинар
вековен,
под родно слънце,
пръскай светлина!
Автор: Величка Николова - Литатру1