Мисли черни ми светкат в главата:
със кого си, къде си, дали…
Да не сбъркаш да бръкнеш в торбата,
дето има отровни змии.
Пак със бялата рокля излезе.
Дали булчица искаш да си?
При нас – слънцето просто залезе.
Где са твоите детски игри?
На какви ли игри си играеш
през деня, в твоите нощи, навън?...
Дано детството не проиграеш,
Дано чуеш моралния звън,
който тука – при нас ще те върне,
при любимите майка, баща…
А и братчето чака да звънне
на звънеца ни – твоята ръка.
Припев:
Къде си, ти, детенце наше?
Хормона пак ли те гнети?
Не бързай, скъпа – никак даже –
невинността да отлети!
*