„Я НЕ ЖДАЛ, НЕ ИСКАЛ НИ БОРЬБЫ, НИ ПОБЕД...”
Всеволод Сергеевич Соловьёв (1849-1903 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ НЕ ЧАКАХ, НЕ ТЪРСЕХ ПОБЕДНИ БОРБИ
Аз не чаках, не търсех победни борби,
не подготвях душата за бури и страст.
Непонятно предчувствал заплахи, беди,
цяла младост тъжах над съдбата си аз.
Но когато съгледах по-ясно разлят
мрак, надвисващ над моята странна съдба,
да умра пожелах по-невинен и млад,
по-добре да избягам от страст и борба.
Не държах в небесата дъхът да лети
сред сияйната вис на планинския хор.
Аз с молитви в сърцето спокойно, с мечти
бих прескочил житейските кал и позор.
Може би ще ме мами със свойта следа
лъчезарна звезда на дух вечен отвъд.
И ще светят лъчите на тази звезда,
но към нейния ярък светлик нямам път.
Ударения
АЗ НЕ ЧАКАХ, НЕ ТЪРСЕХ ПОБЕДНИ БОРБИ
Аз не ча́ках, не тъ́рсех побе́дни борби́,
не подго́твях душа́та за бу́ри и стра́ст.
Непоня́тно предчу́вствал запла́хи, беди́,
ця́ла мла́дост тъжа́х над съдба́та си а́з.
Но кога́то съгле́дах по-я́сно разля́т
мра́к, надви́свашт над мо́ята стра́нна съдба́,
да умра́ пожела́х по-неви́нен и мла́д,
по-добре́ да избя́гам от стра́ст и борба́.
Не държа́х в небеса́та дъхъ́т да лети́
сред сия́йната ви́с на плани́нския хо́р.
Аз с моли́тви в сърце́то споко́йно, с мечти́
бих преско́чил жите́йските ка́л и позо́р.
Мо́же би́ ште ме ма́ми със сво́йта следа́
лъчеза́рна звезда́ на дух ве́чен отвъ́д.
И ште све́тят лъчи́те на та́зи звезда́,
но към не́йния я́рък светли́к ня́мам пъ́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Всеволод Соловьёв
Я НЕ ЖДАЛ, НЕ ИСКАЛ НИ БОРЬБЫ, НИ ПОБЕД...
Я не ждал, не искал ни борьбы, ни побед,
Не готовил я душу для бурь и страстей.
В непонятном предчувствии горя и бед
Тосковал я всю юность над долей моей.
Но когда бы яснее я мог разглядеть
Надвигавшийся мрак моей странной судьбы,
Лучше было б в те юные дни умереть,
Лучше было б уйти от страстей и борьбы.
Не томился бы я по небесным лучам,
По сияющим высям таинственных гор.
И в спокойствии сердца, молясь лишь мечтам,
Я не понял бы жизни и грязь, и позор.
И, быть может, с собой я б унёс навсегда
Лучезарную вечного духа звезду.
И горела бы ярким лучом та звезда
В царстве света, куда я пути не найду.
---------------
Руският поет, писател и литературовед Всеволод Соловьов (Всеволод Сергеевич Соловьёв) е роден на 1/13 януари 1849 г. в Москва. Завършва юридическия факултет на Московския университет (1870 г.). Работи в императорската канцелария, председател е на комисията по организиране на народни четения. Първите му поетични публикации са от края на 60-те г. в списанията „Русский вестник”, „Заря” и „Вестник Европы”. Публикува поезия, проза и литературна критика в издания като „Санкт-Петербургские ведомости”, „Русский мир”, „Нива”, „Историческая библиотека” и др. Съосновател е на сп. „Север”. Автор е на романите „Юный император” (1877 г.), „Капитан гренадерской роты” (1878 г.), „Царь Девица” (1878 г.), „Касимовская невеста” (1879 г.), „Наваждение” (1879 г.), „Сергей Горбатов” (1881 г.), „Вольтерьянец” (1882 г.), „Старый дом” (1883 г.), „Изгнанник” (1885 г.), „Последние Горбатовы” (1886 г.), „Волхвы” (1889 г.), „Великий розенкрейцер” (1890 г.), „Жених царевны” (1893 г.), „Злые вихри” (1894 г.), „Цветы бездны” (1895 г.) и др. През 1887 г. излизат негови 7-томни събрани съчинения. Умира на 20 октомври/2 ноември 1903 г. в Москва. Пълни 20-томни събрани съчинения на Соловьов излизат през 1917 г.