Море мое - Черно - пенливо си в;но.
Разпръскваш вълните си до небеса,
а напора бесен на буря звънлива
подгонва сардините като стада.
Вълните припяват на морския вятър,
делфини танцуват във водната шир.
Там кораб самотен от бурята мятан
се люшка измъчен във морския мир.
От палуба денем моряците пращат
по чайките бели любовни писма,
а корабът дървен ехидно разклаща
туловище старо и своите платна.
Той помни отколе съдбата моряшка.
Любовница сластна е всяка вълна,
но нощем – самотен, на койка юнашка
морякът копнее за своята жена.
Автор: Величка Николова - Литатру