Защо да не отскочим до морето,
да се изтегнем с банските на плажа.
Ти уж ще си флиртуваш със небето,
пък мен ще молиш с крем да те намажа.
Ще се търкулне бриз по твоето тяло.
Ще ни подмами лунната пътека.
По нея ще заплуваме – направо…
Над нас ще кряка бяла чайка – лека.
Ще плуваме, а времето ще спира.
Ще седнем за отмора в лодка – малка.
Луната върху нас ще се подпира
и ще огрява любовта ни жарка.
На пръсти ще пристъпи свежо утро
и нежно за любов ще ни нашепва,
а бризът, ще ни лизва с Кама Сутра.
В едно със нас от сладост ще потрепва.
Автор: В. Николова -Литатру1