Аз не зная
това как се случи –
да се влюбя за втори път. Силно!
Да стоя
под липата на двора
и да чакам
дъждът да ме милне,
сякаш… милват ме твоите думи,
а дъхът ти с дъха ми се слива…
Птичи кряк! Аз внезапно се сепвам!
Черен облак до мене се свлича
и ми пречи да чувам гласа ти,
а духа ми в небето завлича…
и се чувствам сама в тъмнината,
само с тръпка – любов непознала!
Без вина - във вини потопена,
но със шепот от дъжд напоена…
Автор – Литатру, 17.8.2017 г.
***
Снимката е от Фейсбук -от Т. К. :)