„ПУСТЬ КРАСНЫЕ ЗВЕЗДЫ В КРЕМЛЕ ПОГАСИЛИ...”
Виктор Глебович Верстаков (р. 1951 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗВЕЗДИТЕ НА КРЕМЪЛ МАКАР ДА НЕ ГРЕЯТ
Звездите на Кремъл макар да не греят,
макар над Москва да кръжат врани в лен...
Но щом за Русия докрай не живеем,
то нека за нея сега да умрем.
Навярно ще срещнем земя по-красива,
с по-лесен живот и безоблачен ден.
Но щом сме родени в Русия, щастливо
то нека за нея сега да умрем.
За среща с любима се врекохме ние.
Веднъж от обета ще се отречем.
И в бой страховит не спасим ли Русия,
то нека за нея сега да умрем.
Ударения
ЗВЕЗДИТЕ НА КРЕМЪЛ МАКАР ДА НЕ ГРЕЯТ
Звезди́те на Кре́мъл мака́р да не гре́ят,
мака́р над Москва́ да кръжа́т вра́ни в ле́н...
Но што́м за Руси́я докра́й не живе́ем,
то не́ка за не́я сега́ да умре́м.
Навя́рно ште сре́штнем земя́ по-краси́ва,
с по-ле́сен живо́т и безо́блачен де́н.
Но што́м сме роде́ни в Руси́я, штастли́во
то не́ка за не́я сега́ да умре́м.
За сре́шта с люби́ма се вре́кохме ни́е.
Веднъ́ж от обе́та ште се отрече́м.
И в бо́й страхови́т не спаси́м ли Руси́я,
то не́ка за не́я сега́ да умре́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктор Верстаков
ПУСТЬ КРАСНЫЕ ЗВЕЗДЫ В КРЕМЛЕ ПОГАСИЛИ...
Пусть красные звезды в Кремле погасили,
пускай над Москвою кружит воронье.
Но если мы жить не смогли для России,
давайте сегодня умрем за нее.
Быть может, на свете есть земли красивей,
где небо безоблачней, легче житье.
Но если мы все же родились в России,
давайте сегодня умрем за нее.
Пускай нас невесты вернуться просили.
Однажды не сдержим мы слово свое.
И если в бою не спасем мы Россию,
давайте сегодня умрем за нее.
http://www.stihi.ru/2009/09/13/1224
---------------
Руският поет и писател Виктор Верстаков (Виктор Глебович Верстаков) е роден на 20 декември 1951 г. в с. Ветрино, Витебска област. Пише стихове и песни от юношеските си години. Първите му публикувани стихотворения са от 1970 г. във в. „Знамя коммунизма” и в. „Красный воин”. Учи в Московския авиационен институт, завършва Военната инженерна академия „Феликс Дзержински” (1975 г.). През 1980-1989 г. взима участие в бойните действия в Афганистан, раняван, полковник. Над 10 години е военен кореспондент на в. „Правда” в много горещи точки на планетата. През 90-те години е зам.-главен редактор на в. „Литературная Россия”. Ръководител е на литературната организация на военните писатели, член е на Бюрото на московската писателска организация, секретар е на Съюза на писателите на Русия (от 1999 г.). Много от песните си сам изпълнява на китара, има няколко грамофонни плочи. Автор е на над 20 книги с поезия, проза и публицистика, между които „Традиция” (1975 г.), „Сердца и звезды” (1978 г.), „Инженерный батальон” (1979 г.), „Там, в Афганистане” (1981 г.), „Песня Вероники” (1988 г.), „Пылает город Кандагар” (1990 г.), „Афганский дневник” (1991 г.), „Прости за разлуку” (1991 г.), „Ради твоей неизвестной любви” (1993 г.), „Война и любовь” (1996 г.), „Русские времена” (1999 г.), „Шуйская тетрадь” (2001 г.), „Бродил и я в стихиях мира” (2001), „От Правды до Свободы” (2009 г.) и др. Живее в Москва.